НОВО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО
Начало > Отдели > НОВО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

НОВО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

В отдела “Ново българско изкуство” при Националната художествена галерия се пази най-богатата и представителна сбирка на българска живопис, графика и скулптура от периода 1878 – 1950 година. Началото на колекцията е поставено още през 1892 година. Тогава са откупени първите произведения на български художници за сбирката на Народния музей – първата държавна музейна институция в България.

През 1948 година художествените сбирки на Музея са предадени на Националната художествена галерия като около 900 от тях са произведения на българските живописци, графици и скулптури.Днес Националната художествена галерия притежава повече от 6000 творби на български художници, създадени през периода 1878 – 1950 година.

В историята на българското изобразително изкуство епохата от Освобождението на страната от турско робство (1878) до средата на 20 век (1950) е време на сложни, многопланови и изключително интензивни процеси, в които се преплитат преоценка и утвърждаване в различни форми националната традиция и стремежът за бързо приобщаване към съвременната европейска художествена култура. Живописната колекция дава възможност да се проследи развитието на българското изкуство от етнографско-описателните жанрови сцени, рисувани от художниците след Освобождението (Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин) през изящните пейзажи и елегични портрети, характерни за началото на 20 век (Никола Петров, Никола Маринов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова…) и експресивната декоративност на 20-те години (Иван Милев, Иван Пенков, Пенчо Георгиев…) към изключително богатите на творчески дарования и разнообразни пластични търсения десетилетия – 30-те и 40-те години на 20 век. ( Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Сирак Скитник, Вера Недкова, Иван Ненов, Бенчо Обрешков…).

Много богата и разнообразна е графичната сбирка на отдел “Ново българско изкуство”. В нея, наред със свободните рисунки на живописци, скулптори и графици, са застъпени карикатурата, илюстрацията, оформлението на книгата. В широкия диапазон на графичните техники (рисунка с молив, туш, различни варианти на офорта и гравюрата на дърво, суха игла) няколко поколения български художници утвърждават своите възгледи. Александър Божинов, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Васил Захариев, Владимир Димитров – Майстора са само някои от талантливите български художници, чието творчество определя облика на графичната колекция.

Колекцията от българска скулптура от периода 1878 – 1950 година предизвиква особен интерес. Поради особеностите на националното художествено развитие, историята на българската скулптура започва едва след Освобождението (1878). Творбите на Борис Шац и Жеко Спиридонов, Андрей Николов и Иван Лазаров, Любомир Далчев, Васка Емануилова, Марко Марков, Иван Фунев представят началото, натрупването на опит и постиженията в този съвсем нов изобразителен вид на българското изкуство.

В своята цялост сбирката на отдел “Ново българско изкуство”е единствената в страната, която дава възможност да се проследи развитието на българската скулптура от нейното възникване до средата на 20 век.


Светско възраждане

В раздел “Възраждане” към отдел “Ново българско изкуство” се съхранява светска живопис, графични архиви и печатна графика на възрожденските художници. Произведенията са около 3000 на брой и представят Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван Доспевски, Никола Образописов, Найден Брайкович, Христо Цокев, Георги Данчов, Николай Павлович, Димитър Добрович, монах Михаил, Иван Стоянов-Степанович, Симеон Ц. Симеонов, Найден Брайкович, Атанас Велкович, Атанас Клипарски, Хенрик Дембицки. Първите откупки са направени през 1892 г. за художествения отдел на Народния музей от Павилиона за изящните изкуства на Пловдивското изложение. Ядрото на колекцията е оформяно от 1909 до 1948 г. благодарение на професионалния подбор на специалисти и ерудирани познавачи на изкуството като Богдан Филов, Андрей Протич и Никола Мавродинов.

През 50-те години на ХХ в. е откупена друга част от най-значителните живописни произведения на Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Христо Цокев и Николай Павлович – предимно живописни портрети. Активното попълване на колекцията спира през 60-те години. В днешно време обогатяването й продължава с инцидентни откупки от частни лица. Най-ранен като жанр в изкуството извън “църковното пространство“ от 30-те години на ХІХ в. е портретът. Нарисуван на платно, той заема своето място във възрожденската къща за самоутвърждаване на личността, за възпоменание на близък човек и не на последно място като израз на новия европейски вкус на гражданина. Творбите от Захарий Зограф и от академично школуваните Станислав Доспевски, Христо Цокев, Николай Павлович и Димитър Добрович обхващат периода от края на 30-те до 90-те години на ХІХ в. в развитието на жанра. В създадените от тях портрети личи развитието от иконописната форма до овладяването на европейските тенденции на романтизма, бидермайера и класицизма. Големият по обем, енциклопедичен за опознаването на развитието на възрожденската ни рисунка графичен архив на Захарий Зограф, с копирки, рисунки, скици и ескизи на Христо Димитров, Станислав Доспевски и други самоковски художници е сред особено ценните в раздела. Той съдържа техни творби и събирани от зографите европейски гравюри, които са уникални за нашите музейни колекции. От тях личи художествения вкус и подхода на възрожденските ни художници към изучаването на техниката на рисуване – факт от съществено значение за периода на начално формиране на новата българска живопис.

Нов момент в оформянето на художествените и пластичните възгледи на възрожденските художници е академичното им школуване в Атина (Д. Добрович), Москва (Ст. Доспевски, Х. Цокев) , Санкт Петербург (Ст. Доспевски), Виена, Мюнхен (Н. Павлович) и Рим (Д. Добрович). Работата под ръководството на известни европейски творци оформя техния пластичен език според академичните тенденции на ХІХ в. – класицизъм, романтизъм, назарейство. Израз на новия етап в развитието на възрожденската живопис от втората половина на ХІХ в. е историческата живопис. Тя е застъпена с произведения на Христо Цокев с евангелска тематика, които съответстват на развитието на този жанр в европейското изкуство. Към него се отнасят и гравюрите на Найден Брайкович, Атанас Клипарски и Хенрик Дембицки. Произведенията на Николай Павлович по литературни сюжети, свързани със средновековната българска история, представят не само неговия възглед за повдигане на националния дух по време на национално-освободителните борби, но и разпространената в страните от Източна Европа тенденция към опознаване на историческото минало. Стилът, в който той работи е академичният романтизъм, усвоен в Мюнхенската художествена академия. Така сюжетите от средновековната българска история оживяват в съвременна европейска форма и по време съвпадат с проучванията на славистите през ХІХ в. Графичният архив на Николай Павлович е откупен още по времето на Народния музей. Той е богат със съхранените в него академични етюди, ескизи и печатна графика от европейски автори и дава яснота за пластичната култура на един от най-известните наши възрожденски художници.

В раздел “Възраждане” на отдел “Нова българска живопис” се съхраняват живописните портрети и печатната графика на Георги Данчов (школуван в ателието на Исариан в Цариград), произведения на отделни възрожденски автори (самоуки или местно школувани), както копия на средновековни стенописи, поръчани от Народния музей в неговия ранен период, изпълнени от възрожденски художници. Всички те са част от цялостната картина на развитието на кавалетната възрожденска живопис от периода на създаване на освободено от канона и паралелно на църковната живопис изкуство. Хронологически той обхваща третото десетилетие на ХІХ в. от първите живописни портрети на платно до спомената първа откупка за Народния музей през 1892 г. от Пловдивското изложение – платното на Никола Образописов “Селско хоро от Самоковска околия”.