Nominee 2017
English   


ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО
Начало > КОЛЕКЦИИ > ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО

  ХРИСТИЯНСКО  ИЗКУСТВО

Експозицията за християнско изкуство на Националната галерия е разположена в криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София. Нейната основна цел е да бъде представено възможно най-пълно развитието на християнското изобразително изкуство по българските земи. В това отношение сбирката е уникална и няма аналог в другите национални и регионални музейни институции в България.

 

       

Експозицията обхваща голям времеви диапазон – от официалната християнизация на римската империя през ІV век до времето на българското национално възраждане (ХVІІІ - ХІХ в.). Този времеви отрязък е наситен с бурни исторически събития и драматични обрати в националната ни съдба. Макар и косвено, те се отразяват върху произведенията на изкуството, които са функция от културния и обществения живот на всяка конкретна епоха.

Експозицията н Криптата е формирана сравнително късно – чак в средата на 60-те години на ХХ век. По това време в културната политика на страните от социалистическия лагер се смекчават елементите на доктринерство и войнстващ атеизъм. Като резултат от това произведенията на изкуството от епохата на средновековието престават да се разглеждат предимно като форма на религиозна пропаганда вредна за масите. Те вече се възприемат като част от културно-историческото достояние на нацията и започват да се ценят като носители на специфични художествено-естетически качества. Промяната на възгледите прави възможно оформянето на постоянна експозиция на национално ниво, която да запознава зрителя с този тип изкуство. Изпълнението на това намерение би било невъзможно, ако в нея не присъстват значими произведения, които са притежание на по-рано създадени музеи (Националния археологически институт с музей, Националния църковен историко-археологически музей, музеите в Шумен, В. Търново, Несебър, Русе), музейни сбирки (Бобошево), галерии (Пловдив) и манастири (Рилски, Бачковски, Преображенски). Благодарение на тяхното колегиално сътрудничество е възможно съществуването на експозиция, където православното изобразително изкуство да бъде представено в неговата цялостност и разнообразие.

Основният акцент на експозицията в Криптата пада върху иконописта. Монументалната живопис е частично представена – само в случаи, когато по едни, или други причини се е налагало сваляне на отделни стенописи и съхраняването им в музейни условия. В експозицията на Криптата те илюстрират видовото и функционално многообразие на православното изкуство, без да претендират да представят пълноценно развитието на средновековната монументална живопис по българските земи. По същата причина и отново без претенция за изчерпателност в експозицията на Криптата са включени произведения на т.н. “приложни изкуства”, щампи, ръкописи и старопечатни книги.

 

***

 

 

Първоначалната християнизация на българските земи започва още в епохата, когато те са включени в границите на Римската империя. През ІV век християнството придобива статут на държавна религия и това дава силен тласък върху свързаното с новата вяра изкуство. По българските земи са запазени сравнително голям брой паметници на монументалната живопис. Повечето представляват стенописна украса на гробници, или подови мозайки. Изключително редки са примерите за фигурална живопис. Сред тях са стенописните фрагменти от раннохристиянска базилика в с. Хан Крум, Шуменско, един от които е представен в експозицията на Криптата.

През 681 г. на политическата карта на Балканите се появява една нова държава – България. Два века по-късно тя се християнизира. Нуждите на новия култ изискват изграждането и украсата на храмове, изготвяне на преписи и преводи на християнска религиозна литература, създаването на нови, християнски по съдържание съчинения. Основен художествен център е столицата Преслав. Особено интересен дял от художествената продукция тук са керамичните икони. Една от тях, изобразяваща ап. Павел и произхождаща от манастира Тузлалъка, е експонирана в Криптата.

В началото на ХІ век, след продължителни и изтощителни войни с Византия, съпътствани с огромни жертви, България престава да съществува за повече от век и половина. Шестнадесетте десетилетия на византийско владичество оставят трайни следи в културата и изкуството по българските земи. Осъществява се трайно и пълноценно приобщаване към византийския тип цивилизация. В експозицията на Криптата тази епоха е представена с една великолепна новореставрирана икона на Христос от втората половина на ХІ – началото на ХІІ век, произхождаща от Несебър и създадена по всяка вероятност от константинополски майстор.

През 1185 г. в резултат на въстание, ръководено от братята Асен и Петър, България отново придобива независимост. Основен културен и художествен център става новата столица – Велико Търново. Важна роля играят също така градове като Мелник, Несебър, Червен и манастири като Рилския и Бачковския. В Криптата периодът на второто българско царство (1285 – 1396 г.) е представен с няколко висококачествени икони (“Св. Никола с житийни сцени” от Несебър (кр. ХІІ – началото на ХІІІ в.), “Христос Пантократор” от Несебър (20-30-те год. на ХІІІ в.), “Богородица – Господарка на живота” от Несебър (70-80-те год. на ХІІІ в.), “Архангелски събор” от Бачковския манастир (40-те години на ХІV в.), “Разпятие” (70-80 те год. на ХІV в.) и фрески от църквата “Св. Никола” в Мелник и Боянската църква.

 

    

 

В края на ХІV век България за втори път губи независимостта си. В условията на османското владичество християнството и свързаното с него изкуство трябва да се преустрои и адаптира към новите реалности. Особено трудни са първите няколко десетилетия на ХV век. Изкуството по българските земи излиза от състоянието на кома едва през втората половина на столетието, когато се възстановяват някои манастири (Рилски, Драгалевски, Бобошевски, Кремиковски и др.). От тази епоха датират иконите “Св. Георги на кон” от Бояна, “Христос Пантократор” от Кремиковския манастир, “Дейсис” от Бачковския манастир, “Богородица с Младенеца” от Несебър.

Периодът ХVІ – началото на ХVІІ век бележи нов период на разцвет за балканското християнско изкуство. Той е свързан главно с творчеството на зографите от о-в Крит и обновяването на множество големи манастири и митрополитски центрове. В края на ХVІ век се преустройва и несебърската митрополия. За кратко време в града са изписани множество икони и няколко стенописни ансамбли. Освен несебърските икони в експозицията на Криптата са представени и част от фреските, украсявали някога църквата “Св. Георги Мали”.

С иконописни произведения, датиращи от ХVІ – ХVІІ в., са представени и други райони на страната – Пловдивско, Великотърновско, Западна България. Общата тенденция към стилизация и повишен декоративизъм, характерна за епохата, се реализира във всеки от тези региони по специфичен начин.

 

 

Експозицията на Криптата завършва хронологически с изкуството на българското национално възраждане. Запазвайки своя православен характер и иконографски особености, то същевременно отразява измененията в обществената среда и промяната на художествените вкусове, които настъпват през ХVІІІ – ХІХ век. След “декоративизма” на ХVІІ век, водещите зографи от първата половина на следващото столетие си поставят за цел “възжаждането” на по-ранни класицизиращи тенденции. Център на това “ретроспективно” направление е Света гора/ Атон. Други зографи предпочитат да съчетават разнообразни елементи, проникващи и от запад (стилистиката на барока) и от изток (ориенталски декоративни похвати). Създава се т.н. “левантински барок”. През втората половина на ХVІІІ век започват да се оформят големите български възрожденски художествени школи – Тревненската, Самоковската, Банската. В експозицията на Криптата особено добре са представени първите две. Тревненската – с работи на такива майстори като Симеон Цонюв, Димитър Кънчов, Кръстю Захариев, Самоковската – с икони на Димитър зограф, Захари Зограф, Никола Образописов и др. Банската школа е представена с резбовани царски двери от 1803 г., чиито пана са живописвани от основателя на школата Тома Вишанов Молера. В експозицията на Криптата са включени и икони от ХІХ век, дело на майстори от Странджанско и Македония.

 

 

           

  

***

Православното изкуство представлява един особен художествен свят. В него духовното преобладава над материалното, а символът и условността доминират над конкретността на визуалните форми. Това изкуство не си поставя за цел да постигне визуална наслада. То се стреми към нещо по-важно. Чрез средствата на изкуството зрителят трябва да се възвиси и пречисти за да се доближи до Бога. И все пак, подобно на всички стойностни художествени творби, произведенията на православното изкуство имат своята чисто материална, чисто визуална привлекателност. Красотата на линиите, яркостта на колорита, декоративната изисканост на орнаментиката не оставят равнодушни дори онези, които не познават сложния иконографски език и философско-догматичните основи на това изкуство. Произведенията, включени в експозицията на Криптата са част от една мистична вселена, в която божественото и човешкото присъстват в неделимо единство.

 

 

Доц. Георги Геров  д. изк.

Гл. уредник, Отдел “Средновековно и възрожденско православно изкуство”

в Национален музей на българското изобразително изкуство