Nominee 2017
English   


Двореца в София и старата Държавна печатница
Начало > За нас > Двореца в София и старата Държавна печатница

Царският дворец в София

Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879).

Строителството се осъществява на два етапа. Началото е поставено от първия български княз Александър І Батенберг (1879-1886), който възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да проектира преустройството на бившия турски конак в представителен дворец.

Арх. Румпелмайер (1830-1885) запазва от предишната сграда само каменните основи, дълбоко вкопани в земята, и част от главната фасада, на която придава коренно нов облик. Това постига с разнообразни архитектурни елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове. Още при подхода към сградата погледът бил привличан от високия фронтон над централния вход, на който имало барелефно изображение на герба на Княжество България и личния княжески герб с девиз: “С нами Бог!”. Най-отгоре на висок пилон се веел националният трибагреник.

При това строителство (1880-1882) се пристроява и съвършено ново крило на двореца откъм северозапад. Тук, на втория етаж били разположени тронната зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина. На долния етаж имало стаи за дежурния офицер и канцеларии на различни дворцови служби. В мансардните етажи също имало помещения с различно предназначение. По думите на съвременници общият външен изглед на сградата придобил очарованието на френските дворци от времето на Просвещението.

В преустроената централна част особено внимание било отделено на оформянето на портика с изящни метални колони при централния вход, вестибюла и парадната стълба, която отвеждала на втория етаж към “Знаменната зала”. До нея се намирали приемната и работният кабинет на княза, кабинетът на бъдещата княгиня, личният апартамент на Батенберг.

В разработването на отделните детайли по този проект участвали още: инженер-архитектът Адолф Колар, чех по произход; виенският арх. Фридрих Грюнангер; арх. Ларс, вероятно от немски произход и арх. Майерберг – Германия. От българска страна е известно името на инж. Георги Белов от Главно управление на Министерството на обществените сгради. Важна роля в координирането на всички дейности по строителството имала дворцовата канцелария и самият княз Батенберг.

На 26 декември 1882 г. дворецът бил официално открит и в присъствието на всички министри и височайши особи бил осветен от софийския митрополит.

Новата 1883 г. била посрещната в залите на новия дворец.

Вторият етап на строителство е свързан с името и дейността на следващия български княз - Фердинанд І Сакс Кобург Готски (1887-1918). За главен ръководител на строежа бил поканен арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929). По негови проекти бил реализиран триетажният североизточен корпус на двореца (1894-1896), предвиден за апартаментите на голямата княжеска фамилия. Тук имало още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини. На последния етаж и мансардните етажи били разположени апартаменти за гости, помещения за персонала, различни офиси. В тази част на сградата бил монтиран и асансьор.

Архитектурата – външна и вътрешна, била умело съчетана със старото крило. Особено впечатление правели раздвижените фасади, добре вписани в околната парковата среда.  Разнообразена от балкони, еркерни прозорци, витражи и зимни градини, тази част на двореца била украсена и с фамилния герб на Бурбоните, известен с девиза: “Верност и постоянство!”.
Автор на гипсовите орнаменти и скулптурните фигури в двореца е виенчанинът Андреас Грайс. Позлатяванията на детайли от вътрешната украса и някои живописвания в салоните са дело на френския художник Антоан Барбие, работил със свой екип от изпълнители. В архитектурните разработки участва и немският арх. Франц Айслер. При това строителство в двореца се оформят два параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило. За украсата на православния параклис дават своя принос художниците Антон Митов и Иван Мърквичка през 1897 г., както и Стефан Баджов – през 1912-1926 г.

В дворцовото строителство на този етап участва и българина арх. Янаки Шамарджиев, а в по-късните години – арх. Йордан Севов и арх. Иван Васильов. Металната украса на целия дворец – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и пр., са дело на виенскитe фирми “Waagner” и “Valerian Gillar”, както и на немската “Ed. Puls. Berlin”. Металната облицовка на камините е изпълнена от парижката фирма “A-ne M-on G. Laury. B-te S. G. D. E. a Parie”, а скъпо обработените дъбови врати, изпълнени в техника “маркетри” от екзотична дървесина, седеф, месинг, сребро и позлата, с изображения на царски корони и лични княжески вензели, носят щемпела на фирмата “Franz Michel”, Виена.

Въпреки че софийският дворец се строи на два етапа, общият външен изглед създава впечатление за сграда с единен обем. Вътрешните връзки между отделните крила осигуряват бързи и леки преходи, което позволява да се съчетават функциите на представителна държавна институция и лично жилище. Не е случаен фактът, че  в този си вид сградата служи за мярка и мащаб на всички обществени и жилищни постройки в София до 20-те години на ХХ век. През 30-те години в резултат на женитбата (1930) на цар Борис ІІІ (1918-1943) с италианската принцеса Джована Савойска, се предприема цялостна промяна и подновяване на вътрешната обстановка в елитната сграда.

След 9 септември 1944 г. дворецът се превръща в седалище на Министерския съвет и  жилище на новите държавни управници. В частта, където днес е експозицията на НХГ, се провежда обучението на кадрите от Висшата партийна школа. Вътрешната обстановка коренно се променя и лишава от автентичните интериори. От 1953 г. с решение на МС сградата се предоставя за експозиция и администрация на НХГ и Етнографския музей.
Дворецът е обявен  за паметник на културата през 1978 г.


 

Сградата на старата Държавна печатница

Държавната печатница. Петко Каравелов, който през 1880 е министър-председател, предлага да бъдат отпуснати пари за създаването й. На 31 май това става факт чрез гласуването на Народното събрание.

В края на януари 1881 година печатницата дори е официално открита, но все още няма сграда, в която да работи. Затова се настанява в Буюк (Бююк) джамия, където днес се помещава Археологическият музей.

Проектът за нова сграда за Държавната печатница е изработен от виенският архитект Фридрих Шванберг. Сградата е построена в периода 1882-1884 г.

Едва през 1888 година Държавната печатница се мести от Буюк джамия в новата си сграда, в непосредствена близост до паметника на Васил Левски..

През пролетта на 1944 година в резултат на въздушни бомбардировки сградата е силно разрушена.

На 23 май 1975 година се открива новата сграда на Държавната печатница. Тя се помещава на бул. "Цариградско шосе“.

След като е ремонтирана и модернизирана, старата сграда на Държавната печатница се използува за Машино-електротехническия факултет на ВМЕИ. През 1981-87 е преустроена за използване от Ннационалната галерия за чуждестранно изкуство от арх. Никола Николов. Тогава е добавена и циментовата скулптурна украса. Затваря се северната рамка на площад “Св. Александър Невски”, което допринася за по-доброто възприемане на площадното пространство.