Nominee 2017
English   


Актуално
Начало > Актуално


Днес България отбелязва 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

                                                

 

                                                 

Днес България отбелязва 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

 

По този повод Националната галерия показва в Двореца (пл. "Княз Александър І" № 1) живописното платно "Огърлица на безсмъртието", създадено през 1973 г. от Дечко Узунов.

 

 

 

 

 

 

ДЕЧКО УЗУНОВ (1899, Казанлък – 1986, София)

Огърлица на безсмъртието, 1973

Маслени бои върху платно, 160 х 104 см

Национална галерия - Двореца

 

Тази сграда пази паметта за Апостола! Тук през вековете на робството се намирал турският конак. Върху неговите останки след Освобождението (1878) бил построен дворецът на Княз Александър I Батенберг. След 1954 г. бившият дворец е предоставен за експозициите на Националната галерия и Етнографския музей.

 

Известно е, че след залавянето на Левски от турските власти на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче близо до Ловеч, той най-напред бил отведен в Търново, а след това докаран в София – в най-люта зима, ранен, жестоко окован и строго пазен. Затварят го в старите турски казарми (в съседство на днешния Централен военен клуб), а разпитите се провеждат пред специална следствена комисия в самия конак. Това се случва в дните между 5 и 10 януари 1873 г. Левски поема отговорността за подготвяната революция и хладнокръвно запазва тайните на организацията. На 6/18 февруари 1873 г. го осъждат на смърт чрез обесване, без да са дочакали одобрението с Височайшо ираде на Султана.  

 

 

„Огърлица на безсмъртието“ е сред портретните шедьоври в българското изкуство и своеобразен връх в творчеството на Дечко Узунов.  Още през 20-те години, когато специализира в Мюнхен, художникът създава портрети на поета Николай Лилиев (за който получава отличие от Министерството на просвещението), на Владимир Димитров-Майстора, на д-р Никола Михов и на потесата Елисавета Багряна. Галерията се попълва от портретите на Старата дама (Алтънова), инж. Н. Нанчев, Надежда Василева, Маша (художничката Маша Живкова – съпруга на автора), режисьора Николай Масалитинов, актьора Кръстьо Сарафов в ролята на Фалстаф и десетки други.

„Огърлица на безсмъртието“ е създадена по повод 100-годишнината от обесването на Апостола на българската свобода Васил Левски (6/18 юли 1837, Карлово – 6/18 февруари 1873, София). Тя заема специално място във всички изложби, посветени на героя в залите на Националната галерия. Образът на Левски приковава вниманието с драматичното и едновременно с това спокойно излъчване. Фигурата е изпълнила цялото пространство, разположена анфас, с привързани ръце и въжена примка на шията – огърлицата, която ще го направи безсмъртен. Наметнатият войнишки шинел се стапя в пространството, но напомня, че художникът се е съобразил с историческите описания за облеклото на Апостола по време на разпитите в конака. Исторически верен е и образът, запазен за историята от няколкото документални фотографии, достигнали до наше време. Върховно напрежение, сила, решимост и твърдост се четат в дълбокия поглед, стиснатите челюсти и вързаните, но не примирени ръце. Станал свидетел на крушението на голяма част от своето революционно дело, заради разкритията и предателството на Димитър Общи, Левски запазва самообладание. Въпреки драматизма на ситуацията и въпреки току-що чутите заключителни думи в протокола на разследващата комисия: „... Установи се, че споменатият Дякон Левски е влязъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права... Реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване...“

Цялостното внушение се подсилва от експресивните движения на четката, моделирала с изящество и лекота образа на героя. Бледостта на лицето контрастира на драматичния фон, решен в ултрамаринено синьо. Цветовете не са избрани случайно. Известно е, че синьото е основен цвят от спектъра на бялата светлина. Част от тази искряща бяла светлина художникът привижда и в личността на самия Апостол. Така артистичният гений разкрива своето лично виждане, отношение и преклонение пред революционния гений. Тук бихме припомнили думите на Серафим Северняк (1974) за Дечко Узунов, взети от мъдростта на древните римляни: Maiores pennae nido  - Криле, по-големи от гнездото! Колко сполучливо и колко вярно – и за Васил Левски, и за автора на неговия портрет.

 

Жанет Митева

 

 

национална галерия

18.7.2017 07:09 

Покажи новини.  Сортирай по  Ред