Nominee 2017
English   


СЪВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО
Начало > КОЛЕКЦИИ > СЪВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

   СЪВРЕМЕННО  БЪЛГАРСКО  ИЗКУСТВО

Националният музей на българското изобразително изкуство (НХГ) притежава най-богатата колекция от съвременно изкуство в България. В колекцията, която наброява над 14000 живописни платна, графични листове и скулптурни композиции, са събрани едни от най-стойностните творби от български автори, проправили пътя и създали облика на изкуството ни от средата на ХХ век до днес. Колекцията на галерията до голяма степен отразява основните етапи и насоки в съвременното българско изкуство.

Първият етап, който по време съвпада с началните прояви на НХГ като самостоятелна културна институция, започва в края на 40-те, продължава през 50-те години, и е до голяма степен подчинен на т.н. “социалистически реализъм” в неговия “съветски” вариант. Изкуството от този период е представено в колекцията с някои любопитни живописни платна, скулптури и графики, строго регламентирани идеологически и издържани в характерната стилистика.

През 60-те и 70-те години в българското изкуство настъпват промени, свързани с появата на нови пластични насоки и известно разкрепостяване по отношение на стиловите и жанрово-видовите търсения. Подтик за това дават и художниците, изявили се успешно през първата половина на ХХ в., които продължават да работят активно. Платната на такива майстори на четката като Иван Ненов, Вера Недкова, Дечко Узунов, Илия Петров, голите тела, портретите и скулптурните композиции на Васка Емануилова, Марко Марков, Любомир Далчев, Иван Фунев в колекцията на галерията са сред най-добрите постижения на българското изкуство.

Една от водещите линии през 60-те години е стремежът към създаването на монументални като мащаб и преди всичко като пластически строеж и емоционално внушение творби. Синтезът и архитектоничният принцип на изграждане на формата обединяват в общ “монументализиращ” поток произведенията на живописци, скулптори и графици като Стоян Сотиров, Светлин Русев, Йоан Левиев, Христо Стефанов, Величко Минеков, Иван Нешев, Тодор Панайотов. Тази тенденция е продължена и през 70-те години, но вече в различна стилистика, от Димитър Яранов, Ванко Урумов, Петър Дочев, Теофан Сокеров, Любен Диманов, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Стоимен Стоилов. Демонстрация на подчертания стремеж към формиране на индивидуален художествен изказ и разнообразието на стилистически насоки в колекцията са творбите на Александър Петров, Найден Петков, Генко Генков, Георги Божилов, Димитър Киров, Галин Малакчиев и др., които разкриват новите живописни и пластични търсения на съвременното българското изкуство. Линията на декоративна стилизация и съхраняването духа на родното в платната на майстори като Златю Бояджиев и Стоян Венев през 60-те е доразвита и през 70-те години в своеобразните композиции на Димитър Казаков, Кеазим Исинов, Сюлейман Сеферов, Надежда Кутева. Творбите им са изпълнени с ярката звучност на локалния цвят и линеарна изразителност, а сложните асоциативни смислови връзки на техния приказно-митологичен микрокосмос ги превръщат в закодирани образи-знаци.

В началото на 70-те години се появява нов пластичен възглед, който представлява контрапункт на разбиранията за творческо пресъздаване. Влиянието на фото-реализма в българското изкуство става израз на промененото отношение на художника към натурата. Тази линия е представена в колекцията на галерията преди всичко с портрети и натюрморти, но и с някои тематични композиции, които свързваме с т.н. “асоциативно-метафоричен” подход. Този подход доминира и в графичния раздел на колекцията от периода. В скулптурния раздел малката пластика е жанрът, който преобладава като количество и като качество на резултатите.

През 80-те години в българската живопис, скулптура и графика фигуративното изобразяване постепенно се разпада и водеща тенденция става абстракцията. Опити да се навлезе в сферата на абстракцията са правени и преди на основата на построяването на композициите на геометричен принцип, както в платната на майстори като Иван Кирков, напр. Тези търсения, обаче, остават единични и са плод по-скоро на индивидуалното развитие на авторите.

За 90-те години неконвенционалните форми стават основни, особено за по-младите поколения художници. За съжаление, този дял на съвременните визуални изкуства в България е слабо представен в НХГ с единични творби, тъй като през периода галерията не откупува произведения и колекцията й се попълва единствено и само чрез дарения от авторите.